От биологична гледна точка, стресът може да бъде неутрално, отрицателно или положително събитие.
Стресът като явление зависи както от външни, така и от вътрешни фактори.
Външни фактори са физическата среда, включително местоработата, отношенията с другите около нас, семейната среда, а също и ситуациите, трудностите и очакванията, с които се сблъскваме ежедневно.
Вътрешните фактори определят начина, по който тялото ни реагира и се справя с външните стресови фактори. Вътрешните фактори, които въздействат на способността ни да се справяме със стреса, включват начина ни на хранене, общото ни здравословно и емоционално състояние, както и времето, което отделяме за сън и почивка.
Прекомерният стрес може да се прояви под формата на различни емоционални, поведенчески, дори физически симптоми. Симптомите на стреса варират значително между отделните индивиди. Обичайните соматични симптоми, описани от тези, които са подложени на интензивен стрес, включват неспокоен сън, напрежение в мускулите, главоболие, стомашночревни смущения и хронична умора.
Емоционалните и поведенческите симптоми, които придружават стреса, се изразяват в нервност, тревога, промяна в хранителните навици, включително преяждане и липса на апетит, загуба на ентусиазъм и енергия, променливо настроение. Разбира се, не е задължително тези симптоми да са свързани с наличието на стрес, тъй като много често те съпровождат и редица други медицински и/ или психологически състояния.
Известно е че при стрес, хората имат склонност да се ангажират с вредни навици, като например употреба на алкохол и наркотици, пушене, неправилен подбор на храна. Това нездравословно поведение може да засили симптомите на стреса.
Стресът е строго индивидуално изживяване. Това, което някои определят като силен стрес, за други е преживяване от съвсем различен характер. Стресът се проявява в разнообразни форми и засяга хора от различни възрастови и социални групи. Не съществува стандарт, според който може да се предвиди степента на стреса при отделните индивиди. Не е задължително да работите в стресови условия за да изживеете стрес. Силата на стреса зависи от редица индивидуални фактори, каквито са физическото здраве, качеството на междуличностните взаимоотношения, сложността на поетите от нас ангажименти и отговорности, степента на зависимост на другите от нас, очакванията на околните, подкрепата която получаваме от другите и интензивността на промените или травматичните събития в живота ни.
На база всичко това все пак могат да се направят конкретни изводи. Хората от социални групи с висока степен на подкрепа са по-слабо изложени на стрес и могат да се похвалят с душевно спокойствие, за разлика от тези, които не осъществяват адекватни социални контакти.
Хората, които страдат от недохранване и липса на спокоен сън или тези, които имат психични проблеми, трудно се справят с напрежението и стреса, които ежедневието им поднася. Определени стресови фактори се асоциират с конкретни възрастови и социални групи. Децата, работещите родители и възрастните хора са пример за групи, които често са изправени пред стресови ситуации във връзка с прехода от една възраст към друга.
Стресът в голяма степен зависи от оценката на дадения човек за ситуацията. Ние не сме “пасивна жертва” на стресиращите събития, крайният резултат зависи от самооценката на нашите възможности за справяне със ситуацията.
Не всички поведения, които хората използват, за да намалят последствията от стреса са успешни. Някои стратегии за справяне са неадаптивни или дисфункционални. Такива поведения са: себеобвинение, бягство от проблема, отричане реалността на стресора, психична и поведенческа дезангажираност, отказване от поставената цел.
Стратегии за справяне с със стрес.
Ефективни стратегии са тези, при които човек има преживяването, че има контрол над ситуацията и може да организира и контролира преодоляването на стреса.Тази оценка е важана, защото когато ние чувстваме нещата вън от нашия контрол, ние сме под повече стрес.
Неефективни стратегии са тези, при които човек губи чувството за контрол над ситуацията и не може да се справи със стреса.
Откъсване от тревожните и обезпокоителни мисли– то може да се осъществи чрез три основни техники:
# Физическо натоварване– Ако се занимавате с физическа работа е много по- малко вероятно за се спрете върху обезпокояващите мисли. Този вид дейности са особено полезни, тъй като чрез тях употребявате адреналина, който иначе би ви накарал да се чувствате напрегнати. Напр. да се разходите по коридора, когато сте напрегнат в службата, да преподредите бюрото си, разходки, тичане.
# Пренасочване (префокусиране) на вниманието– това означава да се откъснете от обезпокоителните мисли като обърнете внимание на нещата около вас. Ако сте на претъпкана улица можете да броите номерата на колите или русокосите мъже и жени, които минава покрай вас. – просто неща , които да погълнат вниманието ви.
# Умствени занимания– това изисква да се по- креативни и да използвате повече умствени усилия, за да измислите откъсваща фраза, образ или умствено упражнение. Можете да опитате с рецитиране на стихове, спомен за любимо пътуване, пресмятане наум, да размишлявате върху въображаема сцена и я изпълните със звуци и цветове- мечтан дом.
# Техники за прогресивна мускулна релаксация, контролирано дишане, автогенен тренинг, биофидбek(биологичната обратна връзка) основан на връзката между психиката и физиологията, арт- терапия, музикотерапия, ритмотерапия.
Релаксационните техники имат благоприятен ефект не само върху физическото тяло, но и върху психичното състояние на човека. Едно от най- важните неща, които постигаме чрез релаксацията е, че пренасочваме вниманието си и го откъсваме от негативните мисли. Колкото по- добре се концентрираме върху отпускането, толкова по- малко мисълта ни ще се занимава с други неща, което пък може да помогне за дезактивиране на депресивния или тревожния симптом.
Преди да използвате някоя от техниките, изберете тази, която най- добре ви подхожда и е най- подходяща за вас.