В наши дни става популярно схващането, че възпитанието на детето протича през познатите ”първи седем години” и те са се смалили само до първите четири и дори до първите три. Обяснинето е, че светът е много динамичен, всичко се развива по- бързо, стресът ни връхлита. И все пак има няколко основни истини.
На първо място, най- важният фактор за пълноценно общуване и възпитание е безусловното приемане на детето. Всички сте чували като малки ” Ако си добро дете, ще те обичам!” или пък: ” Не очаквай да те обичам, ако не започнеш да носиш хубави оценки, да си подреждаш сам стаята”. Това е условна обич. Има риск детето да свикне с мисълта, че ще бъде обичано ” само ако”. И в по- зряла възраст да се превърне в тревожен и неуверен човек, чиято основна стратегия да се справя с предизвикателствата от живота е да се опитва да се хареса.
Със сигурност е важно да изразявате недоволството си от конкретни постъпки на детето, но не и от него самото като човек. Ако детето свали покривката от масата и я натъпче във вазата или смачка цветето , сигурно ще се ядосате. Но ако му се каже: ” Ти си лош, ти си глупак”- това е обида на равнище ” личност”. Не е за подценяване вероятността детето да свикне с мисълта, че е ” лошо” и да започне да се държи тъкмо по този начин. Много важно е обяснението на неговото поведение- ” Ти постъпи лошо. Постъпката ти беше неправилна.” Това засяга поведението му и то може да почувства вина за него, но не и съмнение в родителската обич. За да има увереност бъдещият зрял човек в моментите, в които му се налага да прави важен или не толкова важен жизнен избор, акцентирайте на постъпките, за които заслужава похвала. А за онези постъпки, за които не заслужава похвала просто обяснете причините и следствието от поведението на вашето дете.
На второ място, важно е детето да е сигурно, че няма да го изоставите. Затова не забравяйте да му го казвате, когато го изпращате на входа на детската градина. Дори си направете ритуал по изпращането, нещо като запазен знак само за вас и малчугана.
Дисциплината е много важна. За да свикне детето, покажете му отрано къде трябва да стоят играчките или пък къде да остави чашата си, след като изпие водата. И винаги го поощрявайте, когато се справя добре.
Проблемните, трудните и ” лошите” деца обикновено са резултат от неправилни взаимоотношения в семейството. Момчето се учи от майка си какво да очаква от жените, а от баща си- какъв мъж и баща да бъде. На свой ред момичето съди по баща си какво да очаква от мъжете, а по майка си как да родителства. И когато то ” попие” неудовлетворителните взаимоотношения мужду двамата, значително ограничава шанса си собственият му семеен живот да бъде по- щастлив. Защото понятието за щастие се заляга в детето от семейната му среда. Това означава то да се чувства обичано, приемано не заради това, че е красиво, умно, отличник и т. н., а просто поради факта, че го има точно него.
И накрая… прегъщайте детето си не по- малко от четири пъти на ден (утринният поздрав и целувката за лека нощ не се броят). Специалистът по семейна терапия Вирджиния Сатир твърди, че четири прегръдки на ден са жизненият минимум за едно дете, а за да бъде то щастливо и със самочувствие са нужни поне осем. Впрочем хубаво би било подобна физическа близост да демонстрират помежду си и възрастните членове на семейството.