Представата на българина за работата на психолозите често е противоречива и объркана. Част от хората смятат, че това са специалисти, които лекуват болните от психични заболявания, някакъв вид психиатри.

Другите, които са разбрали разликата между двете професии, също неса сигурни кога и колко често могат да посещават психолог. Филипа Каменова е специалистът, към когото е препоръчително да се обърнете, ако забележете тревожни моменти в поведението на детето ви. Тя бе така любезна да ни отговори на няколко въпроса.

Както и при възрастните, разликата между нормалното и патологичното при децата е много тънка и изисква внимателно и разбиращо отношение. Важно е да гледаме на децата сериозно и да обръщаме внимание на “сигналите”, които те ни дават.

Като специалист по – често работя в областта на психологическо консултиране, диагностика и терапия на деца и юноши и техните семейства. Провеждам психологически изследвания на вниманието, паметта, мисленето, интелекта и личността, диагностика на отклоненията в психичното развитие в детска и юношеска възраст.

Консултирам и деца с нарушения в развитието и специални образователни потребности: с ДЦП, деца с генерализирано разстройство на развитието аутизъм, хиперактивност с дефицит на вниманието, синдром на Даун, емоционални и поведенчески разстройства.

Кога се препоръчва на родителите да се обърнат към такъв специалист?

В поведението на децата се наблюдават особени “сигнали”, които привличат вниманието ни. Те са тревожни и манифестират за трудности или проблеми в държанието им. Различават се според възрастта на детето.

Например за малчуганите между една и три години тревога буди дете, което е неконтактно, през по-голямата част от времето гледа празно в пространството, не изразява бурно чувствата си, а е безразлично и вяло.

Може да прояви агресия към други деца, да се държи ревниво и нападателно към братята и сестрите си в семейството или към единия от родителите. Склонността към самонараняване и отказът да се храни са много ясни знаци, че нещо не е наред с детето. Обикновено такива деца не са в състояние по никакъв начин да се адаптират в детската ясла и се държат тиранично към родителите по отношение на неизпълнени желания.

По- късно между три и шест години тези проблеми също продължават да се проявяват, но се наблюдават и допълнителни, като безсъние, заекване и пълен отказ да говори. Малчуганът може да говори като малко детенце, т.нар. “бебешко говорене”, отново се държи агресивно и не се адаптира лесно към детската градина. Страда от белодробни или кожни заболявания и все така могат да се отбележат проблемите с храненето.

 

В ученическите години с какво се отличават проблемите?

Не усвоява с лекота учебния материал, трудно общува с другите деца, не е в състояние да концентрира вниманието си, не желае или отказва да посещава училище, изпада в паника от евентуално изпитване, бяга от дома и/или от училище, скита, проявява отново агресия към хора и животни, изгражда си неразбираеми “ритуали” и други странности в поведението.

Нарушения в храненето, както и честите заболявания на горните дихателни пътища, астма, кожни заболявания, алергии съпътстват тревожната картина.

Юношеството е особен период от развитието на младия човек. Много от постъпките му изглеждат особено “неправилни” за родителите му. Как най-добре може да се различи проблема, заради който е добре да посетим психолог от обичайното за пубертета поведение?

Част от признаците са присъщи и за деца и юноши с нормално психо- социално развитие, но обикновено са свързани с конкретно събитие (стрес, боледуване , емоционална реакция) и не се наблюдават много дълго време. За де преценим дали имаме основания за тревога или не, е необходимо във всеки един случай да вземаме в предвид индивидуалността (характера) и ситуацията, в която се намира детето / юношата.

Ако все пак един или повече от сигналите възникнат без обяснима причина и не отшумяват с времето, най- доброто, което можем да направим, е да потърсим професионален съвет или консултиране с детски психолог.

Колкото по- рано се направи диагностика и се приложи ранна интервенция – терапия, толкова по- успешно и възможно е детето да преодолее проблеман или сигнала било в познавателното или езиково- говорното му развитие

В края на втората година децата прилагат сериозни усилия, за да изпълнят изискванията, които възрастните предявяват към тях.

И все пак в пубертета със сигурност има сигнали, към които трябва да сме по- внимателни?

Да, сред тях можем да изброим употребата или злоупотреба с алкохол и наркотици, изблиците на агресия и/или автоагресия, опитите за самоубийство, принадлежност към групи с антиобществени и криминални прояви. Неконтролируемото приемане на храна, а после повръщането й или обратното – отказ да се храни .

Детето често изпада в паника от изпитване, или в конфликти с учителите, съучениците, родителите си. Бяга от и/или напуска училище Започва преждевременно половия си живот и се подлага на различни свързани с това рискове (от нежелана бременност и аборт, от полово- предавани болести и т.н.)

Много често се наблюдава забременяване при момичетата, които и раждат преди навършване на пълнолетие. Детето преживява криза на половата идентичност. Краде, лъже или се пристрастява към хазарта. Изпада в травматично състояние след преживяна сексуална агресия.

 

Какъв е съветът Ви към родителите?

На среща с детски психолог

Колкото по-силно е привързано към родителите си детето, толкова по-охотно спазва установените от тях правила /забрани/, т.е. усвояването на правилата става върху основата на чувството за привързаност.

Установяването на правилата не изисква строгост към детето. Най-ефективни са забраните /правилата/, при които на детето се обяснява /внушава/ техния смисъл: “Не трябва да удряш мама, защото я боли”.Топлите дружески отношения с детето са единствената основа за правилна социализация на децата.

Източник: moetosemeistvo.bg