Какво е огорчението? Какво се случва с нас като чуем думата огорчение? В Тълковният речник е записано определението за огорчение: мн. огорчѐния, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида. Огорчението се ражда в душата на човека, просмуква го отвсякъде. Как може да разберем, че някой човек е огорчен? Някои хора не могат да го крият и е изписано на лицата им, в тона на гласа, по начина, по който се усмихват, дори в моментите,когато протестират, че не са огорчени. Но има и хора, които маскират, потискат, опитват се да изтласкат от съзнанието си тези неприятни преживявания и да ги пратят в несъзнаваното. И така огорчението се сгъстява, натрупва, докато някое събитие, което може и да е незначително не го изкара отново да излезе наяве с пълна сила. И тогава се появява гневът, агресията, негодуванието, озлоблението срещу другия. Много често хората, когато са огорчени казват „ Боли ме душата“. Тези чувства и емоции, от които не са освободени, постоянно ги гнетят, потискат и често довеждат до болки и в тялото: главоболие, отпадналост, болка в гърдите, невралгично стягане на сърцето.
Много често се срещат и друг вид хора, които не само са огорчени, но и се наслаждават в това да са огорчени.Те някак си харесват и подхранват огорчението. Такива хора не биха знаели какво да правят, ако се отърват от него, не биха имали цел в живота, сякаш им харесва да са огорчени.
Нека обаче направим разграничение между вина и огорчение. Да предположим,че някой човек извърши грях, например излъже. Когато той лъже, вина ли чувства или огорчение? Отговорът е вина, когато грешим ние се чувстваме виновни. Ако предположим, че някой каже лъжа за същия този човек и я разпространи по целия град. Какво изпитва той сега- вина или огорчение? Когато съгрешим чувстваме вина, а огорчение чувстваме, когато другите съгрешават против нас. Самата дефиниция на огорчението ни насочва към действието на някой друг човек. Огорчението много по- често се основава на греха, обидата на някой друг- независимо дали това е истински или въображаем грях. То не се интересува колко е голямо събитието и какъв е човекът, а се основава на това, колко близки са те до него. Например, ако някаква голяма и ужасна неправда се случи в Иран, Ирак или както случилото се нападение над журналисти от сатиричният вестник в Париж, какво правим? Четем за нея, но няма да се чувстваме нито виновни, нито огорчени. Ние може да сме ужасени, или учудени да проявяваме състрадание, да имаме съзнанието, че това е ужасен грях и някой наистина е извършил зло, но не вависи от това колко голямо е то в действителност, но зависи колко ни е близък извършителят. Най- често огорчението е свързано с тези хора, които са ни близки и са значими за нас.
И така съвсем логично възниква въпроса: „Какво може да предизвика огорчение?“
Постъпка на близък- съпруг, съпруга, бащи, майки, братя, сестри (по-точно отношението, което стои зад постъпката), извършено предателство от близък човек, изречени думи, неуважение към личността ни, неоценяване на нашите достойнства, дарби и лични качества от работодател, съпруг, съпруга, близък, несправедливост от човек, от съдебна система и т. н всеки човек може сам да допълни списъка.
Трябва обаче да се различава огорчението от злобата. Да изпитваш огорчение в душата не значи да таиш злоба към някого.„Ние се отделяме от хората, – казва преп. Исаак Сирин, – не защото не ги обичаме, а заради техните недостатъци. За съвършените всичко е възможно, но ние трябва да считаме себе си за несъвършени.”Или казано по-просто, ние избягваме не хората, а техните недостатъци, а следователно, и на практика и хората заради техните недостатъци! Но и обратното е вярно- огорчението може да се държи в съзнанието да се таи с години и с времето да се превърне в негодувание, дори и в омраза към даден човек. Поради гореспоменатият факт е желателно още, когато осъзнаем, че сме огорчени да побързаме да изгоним тази мисъл, чувство или усещане, в противен случай то „ще пусне горчив корен“, ще продължи да дълбае душата ни с негативни мисли и ще ни разяжда до появата на „ горчиви плодове“ и до психосоматична болест.
След като определихме понятието огорчение, проследихме кои са причините и факторите, водещи да неговата поява, трябва да видим какво да направим, за да се справим с огорчението.
Първото нещо, което трябва да направим е съвсем ясно да осъзнаем и да признаем пред себе си че сме огорчени. Как можем да разберем , че това наистина е факт? Едно явно и основно правило е че огочението помни подробностите. Може да сме имали хиляди разговори през живота си, повечето от които сте забравили. Но този, който ви се явява в ума е отпреди пет години например, а вие си спомняте всяка отделна дума, интонацията, жестовете на онзи, който ви е огорчил – това означава, че сте огорчен спрямо този човек. Когато хората са огорчени те си спомнят само негативните мисли, емоции и преживявания. Веднъж в моят кабинет за консултация дойдоха една двойка съпрузи, които бяха пред развод. Всичко, което си спомняха беше това което бяха обмисляли отново и отново- т.е. само негативните преживявания във взаимоотношенията им. С други думи те бяха огорчени. Това не означава, че не е имало щастливи моменти, но че те са се концентрирали върху факта, колко прави са те и колко грешен е другият до тях. Ако някой човек има подобна емоционална памет за неща или събития, случили се преди време , когато е бил дете, младеж или девойка, ако този спомен е изпълнен с обвинение към друг човек, тогава това е признак за огорчение.
Второто важно нещо е да простим на човека, който ни е наранил или огорчил. Много често хората не се справят с огорчението, защото го смятат като грях на някой друг. Често вие си казвате“ Е, когато той спре да лъже или когато спре да прави това или онова или когато каже, че съжалява, тогава ще му простя? Но представете си, че извършителят никога не спре? Ще бъдете ли огорчени през останалата част от живота си, защото някой друг държи да постоянства в извършване на грях? Можете и да си мислите: „ Ще му простя, когато той / тя каже, че съжалява, но не и преди това. Имам право да бъда огорчен до момента, в който каже, че съжалява, тогава ще му простя и всичко ще е наред“. И ето вие продължавате да поддържате стената на огорчението години наред и един ден наранителят идва при вас и казва: „ Съжалявам“. Вие можете ли сега да му простите или отново усещате онази празнота в сърцето си? Не, защото огорчението не прощава толкова лесно. За да простите на този човек, когато той каже, че съжалява, вие трябва да сте готови да направите това, още преди да го е казал. Ако сте готови да му простите преди той да каже , че съжалява, тогава вие сте свободни от огорчението и въобще не зависи от това дали той ще каже, че съжалява или не. С други думи, само тогава, когато простите се отървавате от огорчението и няма значение какво прави другият човек – важното е че вие сте свободни от греха на огорчението.
По- рано в статията споменах, че огорчението сякаш прораства от греха на другия човек- без значение дали греха е истински или въображаем. Нещата изглеждат само привидно така, но в действителност огорчението е грях, който е самостоятелен, защото огорченият човек сам решава да е огорчен, независимо от причинителя на огорчението. Сред тези факти се ражда и едно много важно обобщение ,че огорчението е грях единствено на огорчения човек, а не на някой друг.
Третото нещо е след като сме осъзнали греха огорчение, да се покаем, да поискаме прошка, да се изповядаме и да вземем причастие- това е едно от най- мощните оръжия при справяне с огорчението. Когато осъзнаем своята греховност спрямо Бога и колко много Той ни е простил, това, че нашите грехове са много по- големи, от греха на някой човек спрямо нас! Този принцип е заложен и в молитвата „Отче Наш“.
Четвъртото нещо, което можем да направим е да кажем истината честно и откровено на извършителя на огорчението, да споделим как сме се почувствали поради неговото или нейното деяние, как сме реагирали, какво сме направили. Споделянето на стаените негативни преживявания води до освобождение.
Петото нещо е да не бързаме да реагираме емоционално и да се огорчаваме, а да изчакаме да премине емоцията и тогава да вземем конкретни решения, реакции и действия. Това ме подсеща за принципа на Ейбрахам Линкълн – когато е я досан на някой и реши да критикува,пише писмо, но не го изпраща. След като престои една нощ, ако няма промени, изпраща писмото. Както сами се досещате в 90 % от случаите е имало корекции или въобще писмото не е било пращано.
Шестото нещо е да се опитаме да се поставим на мястото на извършителя на огорчението. Как аз бих реагирал, ако бях на негово място? Дали той или тя съзнателно са ме огорчили? Ама да си отговорим честно пред себе си и Господа!
Седмото нещо е да бъдем проактивни, а не реактивни. Проактивният човек търси промяната и е част от нея, докато реактивният просто реагира на ситуацията негативно и се възприема като жертва.
И последният принцип, който исках да споделя с вас е да имаме повече, вяра, надежда и любов. На всеки човек са му нужни възприемчиви очи, споделена прегръдка и разбиращо сърце. Както тъмнината не може да вирее там, където има светлина, така и страховете и огорченията ни няма да оцелеят там, където мисълта е насочена към доброто, към вярата, подкрепата, близостта и любовта.
„ Нека всяко огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба, да се махнат от вас. Бъдете благи и милостиви един към друг. Прощавайте си, също както и Бог в Христос е простил на вас. И така, бъдете подражатели на Бога, като възлюбени деца и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Послание на Св. Апостол Павел до Ефесяните 4: 31,32-5:1)