Синдромът на жертвата е психологически феномен, характеризиращ се с чувство на безпомощност и прехвърляне на отговорност върху другите. Този синдром се формира като поведенческа стратегия за преодоляване на стресови и травматични ситуации. Основните симптоми са самосъжаление, песимистичен поглед към бъдещето и обвинително отношение. Диагностиката се извършва с помощта на клиничен разговор, наблюдение и психодиагностични въпросници. Лечението е психотерапевтично, базирано на поведенчески методи, които променят самочувствието и поведението.
Основна информация
Синдромът на жертвата се превръща в глобален социално-психологически проблем. Разпространява се сред индивидите и обхваща обширни социални групи – слоеве, етноси, държави. Характерното за „жертвата” поведение се изучава от психологията, психиатрията, криминалистиката и педагогиката. Синонимни имена са виктимизация, виктимогенен синдром. Епидемиологичните показатели са най-високи сред уязвимите групи от населението – слоеве с ниски доходи, юноши, жени.
Причини
Виктимното поведение е една от стратегиите за преодоляване на трудни житейски ситуации. Формира се под въздействието на редица външни (социални) и вътрешни (психологически) фактори. Основната задача на позицията на жертвата е да поддържа психическо равновесие в критични и несигурни ситуации, да намали преживяването на страх и безпокойство.
Причините за синдрома на жертвата включват:
Прекомерна грижа. Чувството за безпомощност, невъзможността за поемане на отговорност за постъпките често е резултат от неправилно възпитание – прекомерна родителска грижа. Голямото внимание, грижа и готовност за извършване на всички действия за детето формират у него зависимост, неспособност да се справя с трудностите.
Пропаганда на „жертва“. В някои религиозни и морално-философски учения страданието се разглежда положително, например като начин за пречистване на душата. Способността да се понасят трудности е положително качество и се насърчава ролята на жертвата.
Травматични събития. Няколко тежки стресови ситуации, следващи една след друга, провокират депресия, загуба на вяра в собствените сили. Човек има чувството, че не е в състояние да повлияе на събитията. За да предпази собствената си психика от прекомерни негативни емоции, той прехвърля вината към съдбата, шанса или други подобни външни фактори.
Патогенеза
В процеса на живот в човешката психика се формират определени емоционални и поведенчески модели, позволяващи преодоляване на трудни ситуации. В зависимост от опита и личните ресурси се разработва една или друга стратегия за справяне. Синдромът на жертвата е един от тях. Попадайки в ситуация на стрес, човек заема пасивно-отбранителна позиция по отношение на други хора и обстоятелства.
Анализът на поведението на „жертвата“ ни позволява да видим поне два адаптивни механизма. Първият е липсата на директна агресия или защита, предотвратяваща конфронтация с другите. Второто е предизвикване на чувство на съжаление у другите, манипулирането им чрез демонстриране на страдание, беззащитност. По този начин човекът-жертва се предпазва от конфликти и активно използва ресурсите на хората (психологическа и материална подкрепа, защита).
Често позицията на жертвата първо се приема от човек по време на преживяването на психическа травма, когато другите започват да проявяват съчувствие и да предлагат помощ. Получаването на подкрепа, покровителство и внимание се оценява като положително преживяване. Нивото на негативните чувства е намалено. В бъдеще синдромът на жертвата се фиксира в поведението, става типична реакция.
Симптоми
Ключовата проява на синдрома на жертвата е прякото или непряко обвиняване на другите за собствените им проблеми. „Жертвата” не признава вина, не поема отговорност за негативни събития – болести, кавги, раздяли. Но той винаги отбелязва своята заслуга в благоприятните изходи от трудни ситуации. Вътрешно преживяване на безпомощност, склонност към самосъжаление се проявява чрез манипулативно поведение. В присъствието на такъв човек другите хора започват да се чувстват виновни за тяхното собствено благополучие.
Човекът се фокусира върху проблемите и неприятностите. Страданието и мъката привличат вниманието на другите. Оплакванията, самообвиненията често имат демонстративен характер и изобщо не стимулират проявата на волеви качества. „Жертвата” се характеризира с преживяване на тревожност и страх, пасивност, нестабилно самочувствие.
Типичен пример е алкохолната зависимост. Повечето жени, чиито съпрузи злоупотребяват с алкохол, имат синдром на жертва. Те обвиняват половинките си, че не могат да спрат да пият алкохол, толерират поведението му (псувни, побои) в пияно състояние, но в същото време поддържат зависимост, като плащат дълговете на съпрузите си, позволяват им да се напият, държат алкохол в дома си .
Усложнения
Синдромът на жертвата може да се прояви в продължение на много години и да не води до никакви негативни последици. Тази лична позиция понякога се оказва удобна за човека и неговото обкръжение. Пасивността, пристрастяването и повишената тревожност обаче могат да причинят неудовлетвореност от живота. „Жертвата“ често пропуска възможности за промяна на живота.
Постоянният страх от бъдещето, песимистичната оценка на перспективите допринасят за развитието на депресия. Трудно е да се лекува, тъй като самите пациенти са слабо мотивирани да се възстановят. Повечето хора имат проблеми с междуличностното взаимодействие: приятелите се отдалечават, за да не станат обект на манипулация, членовете на семейството се опитват да помогнат, но усилията им са неефективни.
Лечение на синдрома на жертвата
Помощта на пациентите включва различни области на психотерапевтичната работа. Независимо от използвания метод, на първия етап е необходимо да се разбере позицията на жертвата, да се разпознаят нейните негативни аспекти и да се формира мотивация за промяна на поведението. Твърде често хората отричат, че са безпомощни или че искат да избегнат отговорност. Положителни промени могат да бъдат постигнати след няколко сесии на индивидуална и/или семейна психотерапия.
На втория етап от лечението се използват методи, насочени към промяна на нагласите и поведението на индивида, повишаване на устойчивостта на стрес. Адаптивните стратегии се разработват въз основа на наличните лични ресурси. За това могат да се използват следните методи:
Когнитивно-поведенчески. Психотерапевтът, заедно с пациента, анализира неговите житейски ситуации, подчертава деструктивните нагласи. Разработва нова стратегия на поведение, помага да я приложи в живота.
Психодрама. Този метод позволява на пациента да види възможно най-обективно неефективността на ролята на жертвата, да изпробва нови начини за взаимодействие с хората. Груповата работа позволява да се разбере отношението на другите към оплаквания, демонстрации на страдание, обвинения.
Арт терапия. В последните проучвания способността за творчество се разглежда като ресурс за елиминиране на неефективни поведенчески стратегии. Създаването на новото, усещането за свобода в изразяването стимулира инициативността за решаване на проблеми и поемане на отговорност.
Прогноза и профилактика
Синдромът на жертвата се поддава на психотерапевтична корекция, но устойчивостта на получения ефект до голяма степен зависи от мотивацията на самия пациент, желанието му да прояви волеви качества, да бъде отговорен и независим.
Профилактиката трябва да започне в детска възраст. Образованието трябва да бъде насочено към развиване на способността да се прави избор, да се вземат решения и да се изпълняват. Важно е да хвалите детето за успехи, а в случай на неуспех да му помогнете да анализира собствените си грешки и да потърсите заедно начини как ги предотвратите в бъдеще.