Тук ста­ва въп­рос за ми­ло­сър­ди­е­то ка­то го­тов­ност за слу­же­ние на ближ­ни­те спо­ред дар­би­те и спо­соб­нос­ти­те, ко­и­то Бог е вло­жил в нас, го­тов­ност­та да от­к­лик­нем на не­чии нуж­ди, да нап­ра­вим за ня­ко­го не­що доб­ро. Юрист да по­мог­не с без­п­ла­тен съ­вет, ле­кар да да­ва 2-3 ча­са сед­мич­но без­п­лат­ни кон­сул­та­ции на съ­е­но­ри­а­ши­те или да по­се­ти без­п­лат­но бо­лен от квар­та­ла, дър­во­де­лец да нап­ра­ви пей­ка в дво­ра на хра­ма или люл­ка за де­ца­та, да поп­ра­ви ме­бел на чо­век, кой­то не мо­же сам… Ня­кой мо­же да по­са­ди цве­тя око­ло хра­ма или пред бло­ка за ра­дост на всич­ки; да по­чис­ти, за да е дра­го на всич­ки; кой­то оби­ча де­ца­та мо­же да се гри­жи за тях при ено­рийс­кия храм, до­ка­то ро­ди­те­ли­те са на бо­гос­лу­же­ние или да от­ме­ни мла­ди­те съ­се­ди за час два…Та­ка, чрез вза­им­но слу­же­ние и по­мощ на де­ло се раз­к­ри­ва истинското единство между хората.

Има мно­го на­чи­ни да се бла­гот­во­ри. Са­ми­ят сми­съл на ду­ма­та “б­ла­гот­во­ри­тел­ност” е тоя: да пра­виш доб­ри­ни. Най-доб­ре нап­ра­ви оно­ва, ко­е­то ти е при­сър­це, и ще го нап­ра­виш без уг­не­те­ние, с ра­дост.

Не се очак­ва от нас да пра­вим не­що из­к­лю­чи­тел­но, пря­ко си­ли­те и въз­мож­нос­ти­те ни, а да вър­шим обик­но­ве­ни­те не­ща с не­о­бик­но­ве­на лю­бов и от­да­де­ност, за­що­то важ­но­то, съ­щес­т­ве­но­то в ед­но дейс­т­вие е не ре­зул­тат, кой­то мо­же да се из­чис­ли и из­ме­ри, а ока­за­но­то вни­ма­ние.

Да по­се­диш с ня­ко­го, да раз­го­ва­ряш с не­го или да по­мъл­чи­те за­ед­но ­ то­ва е из­раз на ми­лос­ти­во сър­це. Да пос­ве­тиш на ня­ко­го от вре­ме­то си, да ис­каш да бъ­деш с не­го и да му от­да­деш ця­ло­то си вни­ма­ние ­ то­ва е ми­ло­сър­дие. Дру­го­то е прос­то со­ци­ал­на дей­ност. Да на­ка­раш ня­ко­го да се по­чув­с­т­ва пред­по­че­тен, оби­чан, це­нен, е да­леч по-жиз­не­но не­об­хо­ди­мо и от хля­ба, кой­то да­ва­ме, за­що­то Сам Бог да­ва из­раз на лю­бов­та Си чрез ня­ко­го, за да я по­чув­с­т­ва­ме ре­ал­на, осе­за­е­ма.