
Тук става въпрос за милосърдието като готовност за служение на ближните според дарбите и способностите, които Бог е вложил в нас, готовността да откликнем на нечии нужди, да направим за някого нещо добро. Юрист да помогне с безплатен съвет, лекар да дава 2-3 часа седмично безплатни консултации на съенориашите или да посети безплатно болен от квартала, дърводелец да направи пейка в двора на храма или люлка за децата, да поправи мебел на човек, който не може сам… Някой може да посади цветя около храма или пред блока за радост на всички; да почисти, за да е драго на всички; който обича децата може да се грижи за тях при енорийския храм, докато родителите са на богослужение или да отмени младите съседи за час два…Така, чрез взаимно служение и помощ на дело се разкрива истинското единство между хората.
Има много начини да се благотвори. Самият смисъл на думата “благотворителност” е тоя: да правиш добрини. Най-добре направи онова, което ти е присърце, и ще го направиш без угнетение, с радост.
Не се очаква от нас да правим нещо изключително, пряко силите и възможностите ни, а да вършим обикновените неща с необикновена любов и отдаденост, защото важното, същественото в едно действие е не резултат, който може да се изчисли и измери, а оказаното внимание.
Да поседиш с някого, да разговаряш с него или да помълчите заедно това е израз на милостиво сърце. Да посветиш на някого от времето си, да искаш да бъдеш с него и да му отдадеш цялото си внимание това е милосърдие. Другото е просто социална дейност. Да накараш някого да се почувства предпочетен, обичан, ценен, е далеч по-жизнено необходимо и от хляба, който даваме, защото Сам Бог дава израз на любовта Си чрез някого, за да я почувстваме реална, осезаема.